Вчера вечерта отидох на разходка до мостчето в парка. Както си вървях към парка с наведена глава – такъв ми е навикът, видях паднала връзка с ключове на тротоара. Бяха увиснали на ръба на шахтата за вода, те сякаш само чакаха за дъжда, който се канеше току да завали, за да ги бутне в канала. Спрях се, наведох се и ги вдигнах. Бяха два ключа – сребристи, закачени на обикновена връзка. Огледах се наоколо, дали някой не ходи наоколо с поглед, вперен в земята, и да ги търси. Нямаше никой и реших да ги оставя на клона на едно дърво наблизо и си продължих по пътя.
Вкъщи се замислих. Да намериш ключ е на късмет. Това е като да отвориш нова врата, да намериш нов път в живота си. Какво ли означава да загубиш ключовете си, обаче? Дали човек загубва пътя си, насоката си в живота... Мисълта ми продължи да се рее в тази посока.
Замислих се за човека, загубил ключовете си. Той/тя ще стигне до дома си и ще опипа джобовете си, но няма да намери загубената връзка. Представях си, че човекът беше навярно ...