29.06.2018 г., 23:26 ч.

Пред заключена врата 

  Проза
407 1 1
4 мин за четене
Вчера вечерта отидох на разходка до мостчето в парка. Както си вървях към парка с наведена глава – такъв ми е навикът, видях паднала връзка с ключове на тротоара. Бяха увиснали на ръба на шахтата за вода, те сякаш само чакаха за дъжда, който се канеше току да завали, за да ги бутне в канала. Спрях се, наведох се и ги вдигнах. Бяха два ключа – сребристи, закачени на обикновена връзка. Огледах се наоколо, дали някой не ходи наоколо с поглед, вперен в земята, и да ги търси. Нямаше никой и реших да ги оставя на клона на едно дърво наблизо и си продължих по пътя.
Вкъщи се замислих. Да намериш ключ е на късмет. Това е като да отвориш нова врата, да намериш нов път в живота си. Какво ли означава да загубиш ключовете си, обаче? Дали човек загубва пътя си, насоката си в живота... Мисълта ми продължи да се рее в тази посока.
Замислих се за човека, загубил ключовете си. Той/тя ще стигне до дома си и ще опипа джобовете си, но няма да намери загубената връзка. Представях си, че човекът беше навярно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роско Цолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??