Глава първа
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го правеше помъдрял и той, както останалите, се отдаваше на обикновени човешки страсти. Той се казваше Момус. Той работеше само от време на време и то такива неща, които трудно биха се нарекли професии.
В този миг кръчмарят дойде и доказа, че напразно го хокат. Той носеше подноса с поръчаните напитки. Веднага всички се оживиха и забравиха веднага, че кръчмарят е забавил толкова поръчката им. Чуха се даже похвали даже от тези, които се преди се кълняха, че няма повече да стъпят тук. Да, аракът**, пулкето***, сайдера****, сакът***** и стингото****** щедро наляти можеха да променят мнението на всеки.
Момус грабна своя порон******* със сайдера си и жадно отпи. Слабият алкохол само го погъделичка ле ...