Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до четвъртия етаж - там беше моята стая. Бързо отключих елегантната врата на стаята и също бързо я заключих. Хотелската стая се чувстваше всъщност като дом. Стените бяха обширни, оцветени с топли нюанси и цветове. Хотелската стая всъщност приличаше много повече на малко и уединено, но пък доста комфортно и уютно студио, отколкото на стая за почиващи, наели я. Имаше малка спалня, малка кухня с масичка и четири стола, телевизор,достатъчно голям, колкото да ти е удобно да гледаш. Пред телевизора, където беше и кухнята, се намираше и просторен, обширен диван със меки и пухени възглавки. Топлина се простираше спокойно и мирно из въздуха от поставените радиатори, а светлината идваше от красивите, спуска ...