Беше си същински кошмар. Или мозъкът ù си правеше шеги с нея или току-що видя брат си с около 18 години по-възрастен. Не можеше да е истина, беше тъпо съвпадение с имената и лека прилика. Това е! Точка.
Нямаше време да мисли за простотии.
Чуваше сдържаните сумтящи звуци на Виктор и просто не можеше да го остави да бъде пребит от тия смешници. Огледа се за телефон и намери такъв.
На кого по дяволите щеше да звънне...
Глупачка...
И тогава се сети, но не беше особено сигурна дали номерът ще е същия като в нейния свят... обаче въведе цифрите.
- 112, спешни случаи. - рече жената любезно.
- Свържете ме с полицейското управление, моля.
- Кажете ми какъв е проблемът и ще пратя кола при вас веднага.
- Става въпрос за началник Мъров, той е в опасност.
Зловещ смях се чу от другата страна на слушалката.
- Ти си по-глупава отколкото смятах. - рече жената отново, но сега гласът ù се стори много познат. - Това е Погубения Свят, няма шибана централа за спешни случаи, кучко! Връщай се там, откъдето си ...