2 min reading
Помниш ли, когато те попитах дали ще ми простиш, ако някога се самоубия?
Ти го възприе като шега. Помисли си "Пак ли е в такова настроение?", защото е вярно, че изрази като "Искам да умра" и "Мразя се, защо трябва да живея?" присъстват в ежедневието ми и то не рядко. Да, така беше. Беше шега, но от онези шеги, с които се опитваш да кажеш истината. Може би не го разбра, не чу сериозното зад шеговития ми тон. Каза ми, че не би ми простила. Знаех си, това е типично за теб. Ти винаги си толкова весела и усмихната. Толкова свежост и радост блика в теб. Никога не си се чувствала така.
Помниш ли всеки път, когато ти казвах "Мразя себе си и искам да умра!", а ти ми отвръщаше със "Стига с тези глупости. Винаги има смисъл да живееш!". Абсолютно права беше! Нищо не може да те накара да зарежеш живота си! Та той е най-ценното, което имаш! Той е единственото, което имаш... Дори от любопитство към утрешния ден би останала жива. Както казах веднъж - "Не бих се самоубила, преди да знам какво ще ми се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up