Помниш ли, когато те попитах дали ще ми простиш, ако някога се самоубия?
Ти го възприе като шега. Помисли си "Пак ли е в такова настроение?", защото е вярно, че изрази като "Искам да умра" и "Мразя се, защо трябва да живея?" присъстват в ежедневието ми и то не рядко. Да, така беше. Беше шега, но от онези шеги, с които се опитваш да кажеш истината. Може би не го разбра, не чу сериозното зад шеговития ми тон. Каза ми, че не би ми простила. Знаех си, това е типично за теб. Ти винаги си толкова весела и усмихната. Толкова свежост и радост блика в теб. Никога не си се чувствала така.
Помниш ли всеки път, когато ти казвах "Мразя себе си и искам да умра!", а ти ми отвръщаше със "Стига с тези глупости. Винаги има смисъл да живееш!". Абсолютно права беше! Нищо не може да те накара да зарежеш живота си! Та той е най-ценното, което имаш! Той е единственото, което имаш... Дори от любопитство към утрешния ден би останала жива. Както казах веднъж - "Не бих се самоубила, преди да знам какво ще ми се ...