Прегърни ме, мамо...
(разказ)
– Иване! Иване бре! – провикна се с гневен глас старият дядо Стоян. – Гино, не го крий ма, жена! Къде го свря туй магаре? Само да ми падне – бузите му ще горят! Иване бе...
Иван с треперещи пръстчета повдигна завивката и подаде русата си главица из под леглото. Ококори детските си очи, поогледа се уплашено и притаи дъх... сетне пак отпусна засуканите ресни на покривалото, понеже дочу тежките и тромави стъпки на дядо му да приближават... Мигът на трескава тишина се разкъса от глухата кашлица на стареца. Още крачка... стъпка само... Свърши се... разкрит е... Ей сега – на минутата, дебелите пръсти на дядо Стоян ще отметнат завивката, ще го стрелне острият и сърдит поглед, ще го сграбчи силната старческа десница, ще го извлече от тайника му, дърпайки го за ухото... Пак ще му се кара, пак ще го нахока и бой ще яде за това, че тая заран като крадлива невестулка се промъкна в курника и взе всичките яйца от полозите... С дяволита усмивка събираше яйцата и ги пълне ...