Вратата се отвори и в чакалнята влезе някакъв мъж, който сякаш се беше търкалял по земята. Той седна на пейката до другия мъж, който четеше вестник.
- Блъсна ме кола – оправда се новодошлият, когато другият го погледна. – Изхвърчах на няколко метра. Помислих си, че ще умра.
Мъжът извади кърпичка и започна да бърше кръвта от челото си. Другият мъж затвори вестникът и каза:
- И аз миналата година имах подобно преживяване.
- Така ли? – попита блъснатият, но не проявяваше голям интерес. – И какво стана?
- Бях страстен пушач от 25 години. Една нощ заспах със запалена цигара. Когато се събудих, всичко гореше. Много се изплаших и не можех да стигна до вратата. Затова скочих през прозореца. От 16-тия етаж.
Това вече привлече вниманието на другия. Той погледна събеседника си учуден.
- Айде стига бе! И какво стана после?
- Ами озовах се в тунел, в края на който имаше светлина. Тогава чух силен кънтящ глас: “Хей” – повика ме гласа. Аз се провикнах: “Ти Господ ли си?”. “Не, аз съм архитекта на тунела. Ела тук.” И аз тръгнах към светлината. Скоро се озовах пред нисък дебел мъж. Гласът му извън тунела далеч не изглеждаше толкова внушителен. Той каза: “Абе, хора, защо всеки път някой като умре и влиза в тунела на райското метро? Качи се по тези стълби и ще излезеш на улицата.”
- В рая има метро? – попита човекът, който вече слушаше с неприкрит интерес.
- Сега го копаят.
- И после? Видя ли рая?
- Видях го. Не е толкова готино. По улиците текат мед и масло и постоянно шляпаш в локвите и се препъваш в златните павета.
- И имаше ли някакви забележителности или известни личности?
- Видях рибния ресторант на Исус, там сервират най-хубавото вино. Също така и естествения аквариум на Моисей. Той е разделил морето и можеш да влезеш и да видиш всичко в естествената му среда. Има риби, раци, водорасли. Дори трупът на Петър, който пак се е усъмнил. Видях и Йоан, който е написал книгата “Откровение”, но той не беше много щастлив. Оплакваше се че от Холивуд са му взели хляба.
- И какво стана после?
- Изправиха ме в съда, за да определят къде трябва да ида - дали в рая или в ада. Съдията ме попита по коя процедура да ме съди, каква религия изповядвам. А аз на църква никога не съм ходил. И затова съдията ми даде отсрочка, за да си избера вяра.
- И ти какво избра?
- Трудна работа. Всички искаха да приема тяхната система. В началото мормоните ми харесаха, но имаше много за четене и не ми се занимаваше. След това обаче стана много объркано. Православните размахваха икони и свещи, католиците викаха нещо на латински и се опитваха да ме вържат с броеници, а мюсюлмани и евреи ме гонеха с ножове, за да ме обрежат. По едно време група евангелисти се скупчиха над мен и започнаха да се молят за душата ми, но аз успях незабелязано да се измъкна, а те продължиха да си се молят. Още по-объркан се скрих в едно кафене. Там видях една особено сияйна личност.
- Бог?
- Точно така. Седеше на една маса, пиеше Coca-Cola и четеше “Приключението на Гумената Чушка”. Аз седнах срещу него и попитах: “Какво да правя? Заболя ме главата от тях и така и не си избрах религия”. Тогава Бог вдигна очи от разказа и каза: “Спокойно, с времето и ти като мен ще се научиш да ги игнорираш.” - след това продължи да чете.
- И в крайна сметка избра ли си религия?
- Не. Когато съдията ме попита по коя система да ме съди, аз му казах да си избере сам. Тогава той ми предложи вместо присъда да се хвана на работа в рая и аз приех.
- И какво те накараха да работиш?
- Да правя компания на новопочиналите, които още не са разбрали, че са мъртви, преди да бъдат приети в отвъдното. Хайде, време е да тръгваш…
© Михаил Костов All rights reserved.