Преписвач
ПРЕПИСВАЧ
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и стратегия са нужни тука. Без стратегия, резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експерименти, опит и анализ на резултатите: забележете сами!
Нямам спомени да съм преписвал в детските ясли и после в градинката. Първият ми опит е от първи клас, кога прекопирах с белено яйце две „пчелички-шестички” от тетрадката на Станка Дебелата, в моята тетрадка: демек и аз съм отличник. Оттогава у дома яйца не се варят.
Вторият ми опит, беше при Маламка – тъй се казваше химичката. Тогава се опитах да препиша от Веса-Зубъра формулите. Ама нали вече й бяха наболи циците, наместо българското „Н”, във формулите съм слагал латинското „N” и тъй съм наблъскал с азот ароматните въглеводороди, че работата замириса чак у дома. Цяло лято другите ходеха на плаж, пък аз ароматизирах въглеводороди.
За кандидатстудентските се готвих с Гатю Пращялника. Той, не само че беше вече студент, но и пращеше от акъл и го раздаваше безплатно. „Като влезеш в залата (инструктира ме Гатю), ще търсиш място между две дебели с очила, те едро пишат и най знаят”. Намерих го аз туй място и всичко си беше с преписването тъй, само дето после с дебелите заедно плакахме пред „Стената на плача”.
На следващата година – няма дебели, няма очила. Седнах и си написах пищови. В 11 часа поисках почивка и отидох да си ги преговоря в тоалетната. Нещо да съм бил напрегнат или от вятъра, но се блъсна вратата и дръжката ми остана в ръцете. Да викаш квесторите, не иде и тъй си четох пищовите в кенефа, дорде късно надвечер намериха майстор и дойде човекът, та ме освободи.
Е, като почетох тогаз и после, и кандидатите като намаляха, най-сетне се класирах за студент. Зарекох се – никакви пищови. Съкафезникът ми беше приет като спортен кадър на университета. Имаше едни ботуши, зареждаше ги с „царски пищови” и редеше пет, шест или шест, пет, пък аз се спуквах от четене и се радвах на четворките.
Така-така, ама дойде изпита по „История на БКП”, а то там едни пленуми, едни конгреси, иди че запомни датите и какво е казал Първият. От зор загърбих клетвите, купих си на старо едни ботуши и написах пищови. Не излязоха стока, ботушите де: пуснаха от потенето боя и ми зацапаха така пищовите, че не ставаха за стрелба.
Сега, както ми е изтекла шофьорската и ми са се дигнали диоптрите, ме пращат в КАТ на проверовъчен. Чета ги аз листовките и ги сънувам даже, ама и пищови си направих. Да гърмя ли: кажете, бе хора?
Иначе за туй разказче, нямам притеснения: нали от най-добрите приписвах, пък и кой ще седне, та да ме проверява.
Няма страшно!
Искрено ваш: Преписвачев.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Усмихна ме и ме натъжи, защото си припомних моите студентски години. Ами за това се иска истински талант - хладнокръвие, масковидно лице, запазване на спокойствие, сръчност, гъвкавост, елегантността на маг и още редица качества - като го четеш пред професора все едно, че е твое,че току-що в миг на велико прозрение си го написал. И на мене ми набутаха един пишов, не можах да го отворя от страх, изкарах си изпита, колкото толкова, а после го хвърлих, ей-така, нали изпита свърши. Ела да видиш после разправии, че този пищов бил от схема, били са пищови от този предмет и се разменяли за срещу друг предмет и така нататък, стана дебела, мигах виновно на парцали, че съм унищожила ценния пищов и т.н... Благодаря ти, че ме върна и подсети за тези години.
-
Повторих се, но май ще се наложи да потретя: Г-н Порчев, след като сте се възприели като литературен критик, редно е след като наречете един текст лош, да продължите със защото.....и да ползвате аргументи, за да защитите тезата си, анадън му?
-
Аман от разбирачи, дето са зършили институти за начални учителки!
-
Така е Адриана: нека да оставим г-н Порчев да се състезава с порчевизма си
, а ние да се забавляваме 
-
Хехе, Лордли, аз не се обиждам. Даже съжалих господина,че не се е смял, а вероятно се е натъжил. Те в кръчмата се разказват много печални истории Но трябва да го преживееш- завистта е човешко качество и не всеки умее да я прикрива умело!
Но пък всеки разбира от стойностна литература,както и от политика и от футбол -
Я, отново изява на Г-на Порчева, но този път несъзнатилно е направил комплимент на предложения текст, като го е оприличил на "история, разказана в кръчма", и така се е опитал да ме нареди до Йовков и неговите "Вечери в антимовския хан". Тъй като тази Порчева признателност не е аргументирана, тя не заслужава коментар, но отношението му към отзивите на останалите ми читатели е меко казано обидно. Дължите извинение, г-н Порчев на yotovava, scarlety. snevra, kushel, suliemo, reinbow, Eна, troia & bezzhichen, на които благодаря за отзивите.
-
Весело
-
Е, радвам се, че има още такива като мен, древни, дето помнят, че е имало изпит по "история" на бкп - то може ли да има история на нищо, дето се състоеше от неграмотни диваци, подлоги на руския азиатски дивашки комунизъм, ама хайде,как да е...
-
Хем ми е смешно, хем те съжалих. Ами ти големи патила си имал с това преписване. Тази твоя упоритост е достойна за пример. При такъв лош късмет и да продължаваш и още...
Поздрави! -
В тази хумористична творба наистина има хумор... нещо повече - има здрав, добронамерен, чист смях... много смях!!!
И аз се смях до сълзи
Благодаря ти, Лордли!!! -
Гадняра си е гадняр, независимо с колко мазен глас говори.
-
Винаги си добре дошла за порция смях, Биляна.
-
Този път не ме усмихна, направо си се смях с глас
Поздрави и благодаря, че ми оправяш настроението -
Естествено, че ще ви разкрие даскалът, Адриана. Ами те, даскалите само под полите гледат. Ей на това му се вика "неподходяща стратегия"
За "Гражданската защита" някой ден ще ви разкажа, Снежа. От там си имам даже белег на челото
Сега ще отскоча да го видя, Куш
Видях ти профила, Дани - не си от ония с цайсите -
Привет от една зубрачка към царя на пищовите!
И не съм оная с лупите -
Попиках се от смях, първо защото бях царя на пищовите и поколения след мен ги ползваха и второ защото и аз по някаква случайност съм пуснал разказ с някои общи елементи.
-
Ех Лордли, хубаво си го разказал. Спомени сладки,спомени незабравими.Аз опитах веднъж да препиша. Беше най-най-първият ми изпит в университета.По-скоро не изпит а колоквиум по гражданска отбрана. Тогава се учеше. все с атомна война ни плашеха.Поизвадих аз листчето за преписване и хоп асистента над главата ми. Колежке /тогава, в първи курс, това обръщение много ни впечатляваше/приберете си листчето. Ще ви пусна от мен да мине, но знайте, че ако се случи страшното вие ще сте неподготвена.Голяма заплаха, голямо нещо. Така и не помня какво сме учили по този предмет.Такъв ужас изживях, че повече никога не опитах да преписвам.Поздрави за забавните спомени!
-
Ох, голям смях! В гимназията една съученичка даде предложение всички момичета да си намерят дълги гащи с ластик, кюлоти или клинове. Така надигахме престилките на класното по руски и преписахме. Идеята беше,че на класния ще му е неудобно да ни гледа под престилките При втория опит обаче бяхме разкрити
-
И за смях, и за плач си е, Валя. Благодаря за коментарът.
-
Признавам си, разсмя ме и ме върна години назад. В първи курс ми набутаха царски пищови по МА. Само дето моят почерк един такъв крив, разхвърлян, не става. Преписах ги аз царските, а после на парченца, на парченца, набутах ги в ръкавите си - те бяха широки и с ластик на китката.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ех, "студентски години, славен живот",
де да може да се върнат, а, Ивон!!!