Превъплъщение
Часовете бавно и агонизиращо се нищеха един след друг. Все още бе сутрин, но неговите мисли бяха далеч отвъд това време. Рано или късно щеше да се свечери и луната щеше да се надигне с цялата си сила. Дори самата мисъл за това го изпълваше с трепет и ужас.
Не можеше да се концентрира. Всичките му мисли довеждаха до една и съща сцена. Независимо дали би лято или зима, дали цял ден слънцето бе гряло земята или е валял проливен дъжд, в тази нощ, на небето почти нямаше да има никакви облаци. Когато и последните нюанси от залязлото слънце изчезнеха, звездите щяха да изгреят в пълният си блясък, а после щеше да се появи и тя - Луната. Красива, голяма, пълнолика, заобиколена от светло сияние. Човек можеше да я наблюдава без почивка, докато тя с нежни бавни стъпки изминаваше своя небесен път, изчезвайки заедно с появата на първите лъчи на изгряващото слънце.
Да, това бе мисъл, на която трудно можеше да устой, но се бе научил да го прави. Никой, никога не забелязваше странната про ...