Погледна през замъгления прозорец, но не можеше да намери правилния силует, затова се отдръпна и пак седна. В главата му прескачаха празни мрачни карикатури и той се опитваше да се бори с тяхното мъгливо същество. Знаеше, че тази борба ще завърши с неговият край, но той продължаваше устремен да се вглъбява в себенамирането и борбата... Препъваше се в собствените мисли и виждаше смътните силуети още по-смътно, което го караше още повече да се опитва да намери техните лица. Около него в стаята лежаха всякакви предмети, разхвърляни, разпиляни, както беше и неговото съзнание в момента, протегна си е сграбчи бутилката с коняк. Отпи леко и пак пропадна в себе си... Гледаше през себе си и се видя така отгоре, както беше се разстелил в креслото, замислен и вглъбен в себе си. Протегна ръка и се опита да се докосне... беше толкова реално... Погледна отново надолу и видя това мрачно същество до себе си, но то не беше точно до него, то беше наполовина него. Стресна се и изпусна бутилката. Поогледа ...