Погледна през замъгления прозорец, но не можеше да намери правилния силует, затова се отдръпна и пак седна. В главата му прескачаха празни мрачни карикатури и той се опитваше да се бори с тяхното мъгливо същество. Знаеше, че тази борба ще завърши с неговият край, но той продължаваше устремен да се вглъбява в себенамирането и борбата... Препъваше се в собствените мисли и виждаше смътните силуети още по-смътно, което го караше още повече да се опитва да намери техните лица. Около него в стаята лежаха всякакви предмети, разхвърляни, разпиляни, както беше и неговото съзнание в момента, протегна си е сграбчи бутилката с коняк. Отпи леко и пак пропадна в себе си... Гледаше през себе си и се видя така отгоре, както беше се разстелил в креслото, замислен и вглъбен в себе си. Протегна ръка и се опита да се докосне... беше толкова реално... Погледна отново надолу и видя това мрачно същество до себе си, но то не беше точно до него, то беше наполовина него. Стресна се и изпусна бутилката. Поогледа си и видя, че няма никой друг в стаята, освен него и прекалената тъмнина обвила стаята. Отнесе се отново...
Нещо силно го сграбчи и го повали на земята. Докато се отърси от стреса и внезапното събуждане, видя няколко малки създания да витаят около него. Бяха толкова мрачни и размазани пред погледа му, той се опита да си протегне ръката и да докопа едното, но те витаеха около него, изчезваха и пак се появяваха на различни места... Отново припадна... Пробужда се и пак припада, докато мрачните създания не го бяха обградили нацяло и той не можеше да диша... Усети нещо странно около врата си, но не можеше да разбере какво е. Опита се да опипа с ръката си, но не можа да я помръдне, имаше бутилка в нея и му тежеше с целия си товар като голям камък, прилепен към нея... Тогава за миг се осъзна, че през целия си живот намираше утехата си в тази бутилка, беше неговото спасение от всичко грозно и неприятно, от цялата избягала любов и всички отминали приятелства... А сега точно тя го караше да пропада надолу. Отново усети странното нещо около врата си, но пак не можа да го докопа... През съзнанието му премина отново спомен от миналото му, беше толкова красив и изпълнен с глътка красота и надежда. Такава не беше изпитвал, откакто срещна всичката любов в онези така красиви и лъжливи нейни очи... Затова отметна с ръка спомена надалеч... Искаше отново да усети живинката в себе си, но не можеше, всичко беше толкова далеч назад. Отново усети нещото, давещо го вече и създаващо толкова болка в него, усети го и... лъч премина през съзнанието му и той отново се видя отстрани... Видя се как се протяга и си слага нещо странно над главата и то пропада така странно надолу към врата му... Стресна се и пак се озова в мислите си... Отново се опита да си спомни веселите и толкова хубави отминали мигове, но единственото, което можеше сега да усеща беше болка и толкова много страх... Той положи сетните си усилия да усети още веднъж своята жива същност, но единственото, което можеше да усети бе прекараната примка около врата му и затягащият се възел все повече и все повече, и все повече...