8 min reading
Направо побеснях, когато поредният ни кандидат се провали с гръм и трясък и нямаше никакъв шанс да спечелим изборите. Оглеждах ги отвсякъде един по един нашите кандидати – това бяха най-добрите, най-умните, най-честните, най-красивите мъже на държавата – цветът на нацията. Но всички си останаха незабелязани. Какъвто и пиар да им правехме по медиите, електоратът реагираше с характерното за Бг пренебрежение и веднага намираха безброй кирливи ризи, с които да ги омаскарят – един обичал да краде, друг много лъжел, трети - некадърен, четвърти - женкар, пети – обратен и т.н. - писна ми да обяснявам, че това са инсинуации, нашите момчета са си дип харни, за разлика от онези другите, които са такива и онакива. Е, да, ама медиите надаваха вой и ги правеха за резил – няма значение, че са все професори, доктори, юристи, дипломати и какви ли не щеш; калпави били, та калпави. Рейтингът им се сриваше за нула време и се чудех кого да предложа. На поредното заседание на партията отново умувахме по въп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up