Някъде там, далече далече, където слънцето и луната разменяли своите колесници, където вятърът танцувал с облаците, а звездите се люлеели на люлки, изтъкани от сребърни нишки, живеела една пеперуда. Крилата й били с цвета на изгрева, посипани с морска пяна. Всяка сутрин потапяла босите си крачета в бистрия поток, който бликал изпод огромна скала. След това разтваряла крилцата си и политала към поляната, изпъстрена с вълшебни цветя. Там тя погалвала всеки цвят и изслушвала приказките, които й разказвали. Но това не били обикновени приказки. Всяко цветче било част от сърцето на един човек. Пеперудата слушала човешките истории, попивала сълзите им, давала им крила, раздигала мъглата пред очите им. Но била много внимателна, защото знаела , че пърхането на крилото на пеперуда от едната страна на света, може да доведе до ураган от другата страна.
Една вечер, когато се прибирала към своя дом, дочула странен шум. Той идвал от едно самотно цветче - сърцето на чудно дете. То сънувало странен сън ...