Козичката – север
Козичката нямала търпение да тръгне. Петелът, който бил най-мъдър от всичките и показал как да следва посоката си. Посочил и една звезда, която светела по-силно от всички останали. Петльо я наричал зорница.
-Ако се движиш към нея, винаги ще си в правилната посока, Козичке, - казал Петльо. – Но и се опитвай да помниш откъде минаваш, за да можеш да се върнеш по-бързо и лесно – добавил той.
- Добре, добре! - казала припряно козичката, скокнала високо, прескочила оградата на дядовата къща и хукнала с всички сили.
Побягнала през глава. Толкова искала да помогне на дядото да оздравее. Прескачала храсти, големи камъни даже малки дървета. Понякога била по-бърза от вятъра. Няма време да се огледа. Нямала време да попита за пътя. Просто не спирала да бяга докато наистина много се уморила.
Седнала да си почине. Отчупила си парченце от питката, която си носила и си откъснала една червена ябълка. Почивала си, но нещо сякаш не било наред. Сякаш била пропуснала нещо важно. Цяла сутр ...