4 min reading
Един ден на вратата ще се почука. Няма да се звънне, а ще се почука. Ти ще станеш и ще отвориш. Кой мислиш ще видиш? Кой чука, когато може да звънне?
Ще отвориш вратата и на прага ще видиш Нея - Смъртта. Не с качулка и остра коса, а в бяла булченска рокля и с букет в нежните си, чисти ръце.
Как ще разбереш, че е Смъртта? Ще разбереш, не съм срещал никой, който да не я е познал.
- Може ли да вляза? – ще попита тя. Кажи да, тя така или иначе ще влезе.
- Дойдох за теб – ще каже тя – Аз съм Последната невяста.
- Защо аз?
- Грешен въпрос, трябваше да попиташ “Защо сега?”. Моето име е Неизбежна, въпросът е “Кога”.
- Не – ще кажеш ти – Не трябва да ти задавам въпроса “кога”. Твоето име е Неизбежна, но не и за мен.
Смъртта ще се засмее с приятния си, звънлив глас.
- Кой си ти и какво имаш, което те прави повече от другите?
Кой си ти наистина? Имаш ли нещо, което аз нямам? Имаш ли нещо, което никой няма?
- Имам – ще извикаш ти – Имам нещо, което никой друг няма. Аз не трябва да умирам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up