Един ден на вратата ще се почука. Няма да се звънне, а ще се почука. Ти ще станеш и ще отвориш. Кой мислиш ще видиш? Кой чука, когато може да звънне?
Ще отвориш вратата и на прага ще видиш Нея - Смъртта. Не с качулка и остра коса, а в бяла булченска рокля и с букет в нежните си, чисти ръце.
Как ще разбереш, че е Смъртта? Ще разбереш, не съм срещал никой, който да не я е познал.
- Може ли да вляза? – ще попита тя. Кажи да, тя така или иначе ще влезе.
- Дойдох за теб – ще каже тя – Аз съм Последната невяста.
- Защо аз?
- Грешен въпрос, трябваше да попиташ “Защо сега?”. Моето име е Неизбежна, въпросът е “Кога”.
- Не – ще кажеш ти – Не трябва да ти задавам въпроса “кога”. Твоето име е Неизбежна, но не и за мен.
Смъртта ще се засмее с приятния си, звънлив глас.
- Кой си ти и какво имаш, което те прави повече от другите?
Кой си ти наистина? Имаш ли нещо, което аз нямам? Имаш ли нещо, което никой няма?
- Имам – ще извикаш ти – Имам нещо, което никой друг няма. Аз не трябва да умирам. ...