Имало едно време алчен и стиснат цар. Той живеел в разкош, но непрекъснато се оплаквал, че е беден и нещастен. Приближените около него били принудени да го изслушват и успокояват. Един ден първият му съветник казал:
- Височайши царю, трябва да се задомите. Нуждаете се от съпруга, която ще се грижи за вас.
- Не ми трябва жена. Тя е излишен разход. Ще ме разори, а аз съм беден владетел. – промърморил царят.
- Оженете се за заможна Господарка, за да ви направи още по-богат. – продължил да настоява съветникът.
Тук царят се замислил и започнал да се вслушва в думите на своя слуга. След няколко дни отпътувал към царството на бъдещата си съпруга. Тя била прекрасна и невероятно богата. Съветникът умишлено премълчал една важна подробност: че е коварна вещица.
Посрещнала го владетелката подобаващо. С много почести и отрупана трапеза с вкусни ястия. Свирела божествена музика, а за доброто им настроение се грижели кръшни танцьорки. Царят бил възхитен. Не се впечатлил от красотата на владетелката, ...