Приказка за царя слуга
Имало едно време алчен и стиснат цар. Той живеел в разкош, но непрекъснато се оплаквал, че е беден и нещастен. Приближените около него били принудени да го изслушват и успокояват. Един ден първият му съветник казал:
- Височайши царю, трябва да се задомите. Нуждаете се от съпруга, която ще се грижи за вас.
- Не ми трябва жена. Тя е излишен разход. Ще ме разори, а аз съм беден владетел. – промърморил царят.
- Оженете се за заможна Господарка, за да ви направи още по-богат. – продължил да настоява съветникът.
Тук царят се замислил и започнал да се вслушва в думите на своя слуга. След няколко дни отпътувал към царството на бъдещата си съпруга. Тя била прекрасна и невероятно богата. Съветникът умишлено премълчал една важна подробност: че е коварна вещица.
Посрещнала го владетелката подобаващо. С много почести и отрупана трапеза с вкусни ястия. Свирела божествена музика, а за доброто им настроение се грижели кръшни танцьорки. Царят бил възхитен. Не се впечатлил от красотата на владетелката, а от разкоша в който живеела. Дори не забелязал презрителният й поглед и лицемерна усмивка. Алената й рокля и скъпи накити заслепили очите му.
- Аз съм беден цар, но честен и почтен. Влюбих се във вас от пръв поглед. Ще бъда най-щастливия владетел ако станете моя съпруга.
Вещицата се разсмяла от сърце и му подала масивно златно колие.
- Ще се радвам да го носите, Господарю. Приемете го като знак на моята любов към вас.
Доволен владетелят веднага се накичил с него. Не предполагал, че колието е вълшебно и носи нещастие.
На сутринта царят не помнел кой е, какъв е и какво прави в бляскавия дворец. Притеснен се качил в луксозната си карета и дал нареждане да потеглят. Слугите, които го придружавали не посмели да задават въпроси. Недоумявали защо си тръгват толкова бързо щом господарката се е съгласила на брак. Скоро предстояла и друга неприятна изненада. По пътя били нападнати от разбойници. Владетелят не успял да се защити. Бил забравил бойните си умения. Не знаел как се борави с меч, в него нямало капка смелост и достойнство. Паднал на колене пред разбойниците и проплакал:
- Пощадете ме. Аз съм бедно, селско момче. Не съм способен да ви нараня.
Мъжете започнали да се смеят. Съблекли му дрехите и го оставили само по бельо. Не взели медальона, защото бил невидим за техните очи. Ограбен и унижен владетелят побягнал към близката гора. Зад гърба му отеквали подигравките и радостните възгласи на крадците.
За съжаление царят не подозирал, че го грози друга опасност. Тичайки между дърветата той навлизал все по-дълбоко в мрачната гора. Накрая изморен и премръзнал спрял до ароматен розов храст. Изведнъж пред него се появила мръсна и грозна вещица. Имала изпъкнали злобни очи и голям крив нос.
- Накъде си тръгнал полугол, красавецо? Скоро ще се стъмни, а в гората е опасно. Заповядай ми на гости. Ще ти постеля меко легло и ще те нагостя. – изкискала се тя. Оглеждала го изпитателно и лакомо все едно ще го яде.
- Аз съм бедно, селско момче. Само това знам за себе си. Дори името си не помня. – започнал да обяснява младият мъж. Чувствал се ужасно.
- Разбирам. – промърморила вещицата съзирайки вълшебният медальон.
После го помъкнала към къщата си с кокоши крака. Дала му топли дрехи и омайно биле за безпаметен сън. Изчакала да заспи и изпратила тайно писмо по своя гарван-вестоносец. В него благодаряла за неочаквания подарък. „Най-после ще имам млад и покорен слуга. Щом видях медальона разбрах, че е твой, стара приятелко.” – пишела баба Яга. На другия ден получила отговор от господарката – вещица: „Задръж го завинаги. Нямам нужда от глупав и алчен съпруг. Превзех царството му и той не ми трябва.”
Така царят останал да слугува до края на живота си при баба Яга. Този, който не умее да цени това, което има накрая получава това, което заслужава.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, масово хората не ценят това, което имат. Виждам го всеки ден покрай мен. За съжаление не всеки получава това, което заслужава. И това съм го виждала. Понякога несправедливостта възтържествува. Но понякога става и обратното. Поздрави!
-
Благодаря ти, Пепи!🌹
-
Забавно и приятно за четене! Поздравления, Кате!
-
Здравей, Лиа! Каква приятна изненада, че си тук. Както винаги четеш между редовете. Наистина се изкуших да го направя по-хумористично, но се отказах. Алчността е един от най-големите пороци в живота около нас и е сериозен проблем. Мен лично ужасно ме дразни. Бях написала, че царят са го оставили само по бели гащи, ей така да се посмеем в къщи, но после го поправих.
Всичко най-хубаво и весели празници! -
Както винаги, при теб човек може да срещне различните лица на поуката,но доста добре гримирани от приказните герои. Пишеш за актуални теми и непреходни във времето. Може би, ми се искаше и очаквах малко повече шегаджийска пикантност и подробности, но читателят има право да мечтае, творецът има право да си пише , както реши.
-
Благодаря ти, Миночка!
Светли празници и на теб! -
Много ми харесват твоите приказки, Катя. С удоволствие ги чета и ми засищат душата. Светли празници!
-
И на мен финала ми е любим. Много бих искала и в живота да има справедливост.
Поздрави и на теб, Силве. Приятно съм изненадана, че се отби. -
Хубава история, хареса ми как се завъртя. Поздрави, Кате.
-
Много е важно при по-дългите творби да има динамика, за да не приспят читателя. Това е казано в кръга на шегата, но има и доза истина.
Благодаря ти, Констанс. -
Много вярна поука и увлекателна приказка.
-
А ти ни разсмиваш.
Благодаря ти за звездичките, Пешо. -
Мдаа, за това давам звездички . Мъдро, даже и за по-големи деца като нас
-
Благодаря ти, Акеми. Много ми харесва тази мисъл:
Не се сърди на Бог, че не получаваш това което искаш, че ще ти даде това, което заслужаваш. -
Чудесна поука, Кате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, че се отби при мен. Стана ми приятно.