Живял някога, не толкова отдавна, в малко селце, един малък човек - в царството на тъжните хора. Когато се родил бил толкова малък (колкото едно голямо сърце), но никой не се учудил на умаления му вид. В царството на тъжните хора били виждали какво ли не и отдавна лицата им замръзнали в безизразни, тъжни и мрачни физиономии. Така, че появата на толкова малък човек не било нищо, което да ги учуди. Малкият човек, обаче бил все пак странен, защото раждането му не се огласило с обичаен силен рев, а с оглушаваш смях. Лицата на близките му станали още по-тъжни. Знаел ли този малик къде се е родил? Тук никой, никога не се усмихва, тук всичко е тъжно. Поклатили глави и си казали: "Скоро, много скоро и ти ще се натъжиш."
Така минавало времето, растял той с усмивка на лицето и нищо не могло да му я помрачи. Колкото повече растял, толкова повече не могъл да проумее, защо другите хора не се усмихват, когато толкова забавни и весели неща виждали около себе си.
Например, всички онези напомпани и изд ...