1 min reading
Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле затвори очички' успехът ще е сигурен (Отчаянието се увличаше по приказки, така запълваше време).
Тя се сгуши в меката хавлия и седна на ръба на леглото. Кой ден беше днес, ами вчера, а утре? Процесите на въпросващия механизъм тиктакаха всеки следващ ден все по-силно. Часовник нямаше, знаеше, че другото тиктакане ще го чува, ще я размерва и дели на пояси дори когато спи. Погледна се в огледалото, лицето беше със сериозността на преполовен живот, устните бяха със замръзнали ъгли, а очите се сдобиха с оня стъклен син цвят, когато той си отиде. Мъжествено беше това подло изнизване, вратата никога повече не се отвори от ръката му, а телефонът забрави гласа му. Мъжко беше това напускане, нали на по ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up