Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле затвори очички' успехът ще е сигурен (Отчаянието се увличаше по приказки, така запълваше време).
Тя се сгуши в меката хавлия и седна на ръба на леглото. Кой ден беше днес, ами вчера, а утре? Процесите на въпросващия механизъм тиктакаха всеки следващ ден все по-силно. Часовник нямаше, знаеше, че другото тиктакане ще го чува, ще я размерва и дели на пояси дори когато спи. Погледна се в огледалото, лицето беше със сериозността на преполовен живот, устните бяха със замръзнали ъгли, а очите се сдобиха с оня стъклен син цвят, когато той си отиде. Мъжествено беше това подло изнизване, вратата никога повече не се отвори от ръката му, а телефонът забрави гласа му. Мъжко беше това напускане, нали на по ...