ПРИКАЗКА ЗА ПАЛМАТА
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито планини от диаманти... че дори и черна течност не напирала в недрата му. Но имало на този остров нещо, на което самотникът дължал живота си – огромна зелена палма. С много любов и радост се грижел той за своето дърво – разравял пръстта около него с каменната си брадва, носел в шепите си сладка вода, която изливал върху напуканата земя. И дървото се отплащало достойно за полаганите грижи – през цялата година клоните му били отрупани с плодове. Често и птици долитали от изток, привличани от аромата на благоуханните плодове, та разнообразявали трапезата на самотния корабокрушенец с екзотични деликатеси. Спокоен бил животът на острова, малко сив и скучен, но сигурен, затова и самотникът бил доволен ...