Приказка за празните чували
Когато бяха малки, децата прекарваха ваканциите при баба си. И колкото и нежни да бяха снахо-свекървенските чувства, радващи се на абсолютна взаимност, не мога да отрека, че баба им изигра огромна възпитателна роля. Чрез приказки тя учеше децата на житейските мъдрости. Някакви нейни си приказки. Фолклора използваше за скелет, а останалото си го измисляше сама, до последното перо на шапката на героя.
Та отивам аз веднъж на съботно-неделно посещение. Да ги видя, да ги нацелувам, напрегръщам, да си поплачем, защото ни е мъчно от принудителната раздяла, да им занеса по нещо вкусничко. Накрая да седна, те да ме окупират и да започнем с въпросите.
- Слушахте ли баба си? - дежурният въпрос.
Обикновено следваше шумно, гръмко, подскачащо и не знам още какво себепохвалване. Накрая бабата обобщаваше хвалбите с две думи :
- Много са ми добри на баба кукличките – или нещо такова.
Този път обаче нямаше гръмкости, подскоци и други от рода. Едно телефонно обаждане през седмицата ме беше въвело в ситуацията, но аз исках да видя реакциите. След въпроса – пълно мълчание, гризане на нокти, навиване на кичурче косичка върху пръстче. Тук се намеси бабата.
- А-а-а, много слушаха децата. Не деца, ами слънца.
- Бабо-о-о, а овчарчето? – с лек упрек, в който прозвуча „Недей да лъжеш, бабо. Няма кой да ти повярва.”
- Е добре де, не е ли истина?
И бабата започна да вади на показ разни измислени от нея положителни представяния.
- Оправяхте ли си леглата? Оправяхте ги. Изяждахте ли си яденето? Изяждахте го. Измивахте ли чиниите? Измивахте ги.
- Абе, бабо, защо ни задигаш празни чували?
Това пък какво е? Оказа се, че изразът „задигане на празни чували” е някакъв бабин вариант на приказката Царят е гол, при която публиката не хвалела дрехите на царя, а му предлагала да повдига на гърба си чували пълни с по една–две шепи зърно, при което следвали бурни аплодисменти за огромните трудови и творчески достижения на героя.
Този израз за празните чували си остана и до днес в нашия дом. А децата ми, чрез него се научиха точно и винаги честно да оценяват теглото на зърното в повдигнатия чувал. И това те го прилагат във всичко, както във физическите така и в интелектуалните занимания. По-достойно е да приемеш и съответно да дадеш справедлива оценка за реалното тегло на положения труд, отколкото да възхваляваш или да благодариш за похвалите, държейки в ръцете си полупразна торба.
П.П. Според мен, всеки пишещ събрат се нуждае от точно отчитащ кантар за мненията. Той му е необходим, за да е наясно сам със себе си , от една страна и с тези, които го четат от друга, за да го има сред пишещите и утре и след месец и след повече от месец. „Задигането на празни чували” не помага, а вреди, защото изгражда илюзорни самооценки. Пречи да се коригират грешките. Всеки, който е предложил на публиката една даже своя мисъл оформена в изречение, вече е на показ, независимо от желанието или нежеланието му. И не бива да се сърди на добронамерените забележки или отрицателни мнения, даже когато те са по-сурови от колкото му се иска. С тях му се помага, а не му се вреди.
© Снежана Врачовска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дани,четох и препрочитах и ей богу, почти нищо не разбрах.Какво има да и се мисли на тази детска приказка, с която бабата на моите деца възпитаваше в тях честност. Честност в постъпките, в преценките и даваните мненията, честност в приятелството. Онази честност към приятелите, която сме научили от Тримата мускетари/ помниш нали " един за всички- всички за един/Що се отнася до последното твое изречение, в българският фолклор струва ми се, че когато се намесва нещо свързано с говорене, обикновено засърбява езика,а при писане, засърбяват ръцете. Малко не разбрах защо има опасност да те засърби онази задна част от тялото ти, за която използваш думата породила невероятно скандалната полемика, в центъра на която бях натикана, просто защото си казах мнението спазвайки правилата на бабината приказка за празните чували.Благодаря, че си прочела написаното от мен и го коментираш. Оставам с уважение към теб.
-
Замисляща творба Снежи! Ще коментирам послеписа ти.
Според мен коментарите са субективни. Може сега, в този момент да ме впечатли творбата заради самата себе си или зареди заради автора. А след месеци да се чудя с какъв акъл съм се превъзнасяла под нея. Чисто емоционално чета, така и коментирам. Ако не ми хареса, дори няма да се хабя да уточнявам защо. Може би не съм разбрала автора, посланието, може би съм разсеяна, уморена или изнервена. И заради какво да сея хейтърски настроения.
Може да се пробвам отново да го прочета на сутринта. И ако отново ми загорчи, значи това не е " моя"текст. Подминавам нататък и без да ме е засърбял г..а заради мой коментар.
С най добро чувство Снежи! -
Върна ме на село при баба. Благодаря.
-
Благодаря за коментара Динко. Прав си, че трябва да се цени това което се получава от връзката между поколенията. По- старите съхраняват и предават мъдростта на годините. За съжаление, динамиката на живота все повече дълбае тази пропаст, за която говориш.
-
и друго: страшна пропаст се отваря, когато вече няма при кого да отидат децата през ваканцията. затова нека ценим нещата докато ги имаме. после спомените, които са нематериални, трудно се претеглят с обикновен кантар...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
