Това е една много стара моя приказка, която се надявам скоро да пренапиша пак:
Приказка за Страстта
Тя дълго бе заключена здраво в замъка на комплексите. Бе свикнала с тази си орисия и не се бунтуваше, защото така се чувстваше сигурна. Тя мислеше, че се познава добре и се задоволяваше с това, което имаше. Комплексите й носеха храна, подаръци, играеха си с нея и тя не им се сърдеше, че не я пускат Навън, защото не знаеше какво има навън. Целият свят за нея беше в този замък - там тя бе царкинята, а нейните най-добри приятелки бяха придворните дами – Лъжи. Те лъжеха нея, а тя лъжеше себе си. Тя обичаше Комплексите, защото те се грижеха за нея, защото я пазеха да не излиза навън – там дето беше много опасно. А те я пазеха и се грижеха за нея, защото нейното напускане на замъка щеше да разруши нещо в тях или може би някои от самите тях. Те не можеха да съществуват без нея,защото
без нейната красота и величие замъкът щеше да опустее и рухне.
Един странен есенен ден на портите почука Любовта ...