Вървя и е някак тъмно. Чувам стъпките си в тишината, усещам, че съм сама, а сякаш си с мен. Помня те, нося образа ти с мен. Никога не се разделям с него, той е много важен за мен. Не, не мога да ти обясня, просто знам... продължавам да вървя, стъпвам в онези големи локви, в които скачахме преди, колко беше забавно и ти помниш всичко това, знам го много добре. Отивам в старата къща, не знам къде се намира, но си спомням онзи сън, когато я видях, сигурна съм, че е още там. А ако знаеш как ми се иска сега да ми дадеш малката си, слаба, красива ръчица и да ме поведеш, ти помниш пътя, знам... липсваш ми, когато те няма, винаги е било така, чувствам те близо и така далеч, наистина странно. Продължавам да вървя, стигам до онова мостче, от което искаше да скочиш, когато казваше, че ще се самоубиеш, ако не бъда твоя, колко смешно беше, спомням си го много добре, после те прегърнах и сгушена в теб, заспах. Винаги съм те обичала и съм била твоя, само че не се осмелих да ти го покажа така, че да г ...