Feb 7, 2017, 10:13 AM

Приказка за Завистта 

  Prose » Humoristic
1815 3 14
4 мин reading

   Имало едно време, в кокошарника на стринка Николинка, две младички и сладички кокошчици. Едната била с черна перушинка и мъъъничко бяло на гърдичките, като герданче и обещавала да стане знойна гърла с латино черти. Всички я наричали Коко Шанел-Адел, защото много хубаво пеела песните на Адел. Съвсем сериозно! Страшно талантлива била, а онази  песен на Адел – Hello, изобщо не и се опирала, нито на височини, нито на низини, да не говорим за вибратото.
   Другата кокошчица била беличка с големи, хубави... очи и златен клюн, и това съвсем не било случайно. Наричали я Курица Михайловна Златоклюнова, защото баща и бил известен руски петел... това...  тенор де, маестро Михаил Иванович Златоклюнов.
   Веднъж, при едно от световните си турнета, незнайно как се озовал в курника на стринка Николинка и там се срещнал с майката на бялата кокошчица. Прехвърчали искри и кокошинки, че и малко перушина, вследствие на което било снесено едно яйце. Стринка Николинка решила, че е прекалено красиво, за да бъде изядено, и го сложила да се мъти. Така на бял свят се появила нова поп-звезда, която чакала да изгрее на кокошия небосклон.
   Великият тенор си заминал за Русия, без да знае, че е станал татко на бъдеща поп-икона, а малката кокошчица огласяла стринкиния двор със завидни кокоши трели.
   Един ден, в кокошарника дошли гости – две кокошки – Люпи и Саня Кокошинкова, както и два петела – Креско и Маги Петлосян. Искали да организират кастинг за млади таланти, за едно известно телевизионно шоу – Egg factor.
   Малката, черна кокошчица много искала да се яви на кастинга, но все си мислела, че няма достатъчно талант.
- Абе, за караоке ставам – казвала тя на дружките си от кокошарника. - Ама за голямата сцена... Не! Не съм толкова добра. Страх ме е, че ще се изложа пред целия кокоши свят и това ще ме срине, казвам ви...
   С много усилия, пернатите и дружки я убедили да опита поне. Казали и, че нищо няма да загуби и дори и да не я вземат, няма да се изложи, защото нямало по-прекрасен глас от нейния през девет курника в десети.
   А бялата кокошчица си казала, че това е нейният звезден миг и че сега е моментът да се докаже и да завладее голямата сцена. Вече се виждала на огромни постери и плакати, които обявявали, кога и къде ще бъде световното и кокошо турне. Ехааа, това си било сбъдната мечта, откъдето и да го погледне човек... добре де, кокошка...
   Така, двете бъдещи звезди – Коко Шанел – Адел и Курица Михайловна Златоклюнова, започнали да се подготвят за кастинга.
   Веднъж двете се срещнали на двора и Курица пренебрежително казала:
- Откажи се, скъпа! Знаеш много добре, кого ще вземат. Все пак съм дъщеря на баща си. А ти знаеш ли кой е баща ти, м? /По времето, когато се родила Коко, в курника на стринка Николинка имало точно 3 петела/.
- Пак съм една стъпка пред теб, скъпа! - отговорила Коко. - Ти имаш само един баща, а аз си имам трима. И ако толкова си сигурна, че ще спечелиш, защо се заяждаш? Живеем в свободен кокошарник и всеки има право да опита. Дишай де! Нали не съм ти конкуренция. Хайде! Ще се видим на кастинга.
   Курица се поуплашила малко от самоувереното поведение на Коко Шанел и решила да ù скрои номер, за по-сигурно. Знаела, къде точно се храни черната кокошчица и смесила житните и зрънца със ситно натрошени стъкълца, за да може като ги клъвне да се забият в гласните и връзки и да си изгуби гласа. Не било честно, но така е в шоубизнеса. Мачкаш или теб те мачкат.
   Само че, никога не се знае, какво губиш, като спечелиш или май беше обратното... Все тая... Съдбата си знае работата.
   Стринка Николинка решила точно в този ден да почисти хранилките на кокошчиците и да зареди с пресни ечемичени зрънца. Така подлият план на Курица се провалил и когато на другия ден Коко Шанел – Адел излязла на сцената и отворила един клюн, та като запяла „Hello“, ама глас да видиш, жури и публика направо изригнали от възторг. Настръхнала им перушината, а единият петел от журито – Креско – скочил на сцената и казал, че ще я схруска. Толкова много я харесали, че поне 10 минути след песента се чували бурни овации и бая кокошинки се разлетели.
   А Курица Михайловна, от изненада, че коварният и план не проработил, паднала от полога и си счупила едното краче. Това и попречило да се яви на кастинга, щото къде сте видели кокошка с патерица и гипс?! Какво да се прави – физичният закон за действието и противодействието работел идеално.
   Е, ами няма защо да казвам, че Коко Шанел вече не се нарича Адел, защото станала по-известна поп-икона, дори от идола си и завладяла кокошия небосклон не само с таланта си, но и с добрата си кокоша душа. И понеже е годината на петела, няма как да и се размине срещата с него, мътните го взели, ама това е вече друга приказка и тя не е за малки дечица. :)
   А Курица Михайловна Златоклюнова, по волята на стринка Николинка, станала... на вкусна пилешка чорбица, за най-голяма радост на чичо Дончо-джамбазина.

  Та, какво исках да кажа с тази непретнциозна приказчица?! Ах, да… Не злобейте, бе хора и пернати! За всички грее слънчицето и всеки си получава заслуженото, рано или късно. Лоши станахме и чак е страшно вече. Аз, обаче съм се заинатила като магаре на баир и упорито вярвам, че не всичко е загубено… Дано!

© Керанка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви усмихнати момичета!
  • Страхотен разказ. Поучителен и с хумор и фантазия🏵💐🐔🐔
  • Кери, ето ти още една!
    Аз също ти благодаря!
  • Руми, мнооого харесвам усмивките на хората... Всеки има уникална усмивка и аз обичам да си ги колекционирам... Ще си запазя в скринчето за специални нещица и една от твоите. Благодаря! :-D
  • Ей, Кери... прочетох приказката ти с голямо удоволствие, справила си се прекрасно, а колко усмивки предизвика в мен! Благодаря ти!
  • Благодаря, Илияна! Дано някой хубав, слънчев ден започнем да си спомняме, че първо сме били добри и усмихнати деца, преди се превърнем такива сериозни и не толкова добри възрастни...
  • Мъдра приказка. Имаме нужда от приказки и днес, от мъдрост и от припомняне на вечни истини. Поздрав!
  • Благодаря ви, Линка, Рая! Обичам песните на Любэ, всичките почти, а тази ми е една от любимите... :*Благодаря ти светло момиче за поздрава и на теб, Рая за приказката - непременно ще я прочета.
  • Има една много хубава песен на група ЛЮБЭ- "Всё зависит от Бога и немного от нас" С нея Те поздравявам!******
  • Хубава приказка! Поздравявам те с моята за други две кокошки
  • Хей, благодаря за усмивките! Дани, Джу, Краси и всички знайни и незнайни усмивчовци, радвам се да ви посрещна! Джу, те тия бръчки от смях са тооолкова симпативъртигъзични, защо ще искаш да ги скриваш, бе?!!!! Краси, шапка ти свалям, начи...за ортопедичните залитания Много се смях на твоя Кудньо... Благодаря!
  • А аз съм виждал кокошка с гипсиран крак. Лично ѝ го гипсирах когато ѝ се счупи от хвърлено цвекло или тиква през мрежата. Беше много грижовна квачка. Седем-осем години люпеше по девет пилета. И не стана на супа. Умря от старост.
    В един кокошарник кокошките си знаят репертоара. Да не забравяме и петела. Този на баба ми се казваше Кудньо. Не владееше чужди езици. Не пееше "Доко, доко", а – "Ко-ко, ко-ко".
    Да. И хора има такива, както казваше Бай Асен.
  • О, драги ми, Смехурко... първо ми разчекна клюна... такова де устата от хилене (дължиш ми сега един безплатен крем против бръчки, щото... налЕ ) после си рекох - Егати! какво ми е мъдро другарчето любимо. Страшна приказка. Сто хиляди пъти браво!
  • Всички сме звезди в нашия си курник, докато...
    Браво, Кери!
Random works
: ??:??