В Бергамо здрачът постепенно изтъня и отстъпи място на ясна и звездна нощ. Снегът беше спрял да вали и площад „Векия“ сияеше под светлината на изгрялата луна. През прозореца на стаята на Илинда се виждаше силуетът на кулата с Градския часовник. Скоро щеше да стане 22 часа и камбаната щеше да удари сто пъти.
„Днес е 14 февруари. Ако си пожелая нещо, желанието ми може да се изпълни. Това го знам от татко. Той така е срещнал мама. Тук, в този град. Какво ли ще се случи, ако и аз си пожелая нещо?“, зачуди се девойката.
Тя се взря в надписа под циферблата: „Там, където има справедливост, мир, състрадание и любов, там е Бог!“
Лунната светлина освети двете перли – черната и бялата със златист оттенък, които държеше на шкафчето си, откакто се върна от Клисура.
„Щом ги намери, значи така е трябвало.“, беше ù казала лелята. И я нарече перперуна. Каза, че когато настъпи моментът, тя ще разбере, но ще се наложи да направи избор. Трябва да вземе само едната перла. А може и да остави нещата така, ка ...