Натисна вятърът духалото между двата планински върха и над Рибното езеро се натрупа мъгла. Гъста, млечна, с нож да я режеш. Чичо Страхил метна въдицата, изчака лъскавата клатушка да опре дъното и почна бавно да я придърпва нагоре. Надяваше се щуката най-после да се излъже и да се покаже от скривалището си, помамена от бавно движещата се ламаринена рибка. Но хищницата беше на друго мнение и все не излизаше. Зима беше и тя бе станала ленива. Стоеше си скрита зад големия камък, откъснал се някога от черната плът на Зли рид. Кротуваше до подводния пън, покрит с водорасли, и само от време на време помръдваше перки и отваряше зъбата уста. Чичо Страхил хвана междувременно няколко дребни каракуди, но ги пусна пак в езерото. Той чакаше щуката.
През това време леля Русана и Златинка стояха в малката кухничка на Вълкановата къща и готвеха клисурски млин. Лелята беше постлала един вестник на масата и точеше корите. Беше цялата в брашно и приличаше на вълка от приказката за седемте козлета. Златинк ...