May 19, 2010, 2:06 PM

Принцовете 

  Prose » Narratives
5.0 / 4
978 0 5
9 мин reading
Представете си каква бъркотия щеше да настъпи, ако всеки получаваше каквото иска
- Май обичам принца, а! – гледаше ме и не разбирах закачка ли се таи в гласа ù, или в галещите слуха ми нотки има доза истина. И, да, приятно ми беше да го чувам и се надувах, че се случи точно на мен. Аз не съм никакъв принц, а прост строителен работник, при това - стокилограмово прасе. А тя – красавица! Още като влезе в болничната ми стая, оня слънчев лъч, който ме разбуждаше от няколко минути, скочи от лицето ми, посрещна я и веднага се лепна на тънкия ù като на врабец прасец. После пропълзя нагоре, нагоре по бедрото, докато стигна гънката на престилката, която за радост на очите беше доста над коляното, поколеба се за миг и се шмугна (безсрамникът му!) под подгъва. Тя, естествено, се направи че нищо не е забелязала, но не можеше чувствена жена като нея, да не усети лекия допир на пръстите му – па макар и от златен прашец, върху нежната си кожа. Че е красива, съдех най-вече по краката ù, защото само тях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен All rights reserved.

Random works
  • Prisoner of Mankind We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we fo...
  • Illusion I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your ...
  • Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an ...

More works »