Клепачите на Ноа потрепнаха и бавно се отвориха. Къде се намираше? Какво се бе случило? За момент се почувства дезориентиран. Светлината, идваща през малкия водоупорен прозорец, го заслепи. Намираше се в леглото в собствената си каюта. Да, точно така, преди малко на палубата бе загубил съзнание. Тялото му беше леко сковано и отпаднало, но по-странното бе, че се чувстваше изненадващо добре. Изгарящата болка в рамото му бе изчезнала, нямаше ги и гаденето и разцепващото черепа главоболие. Само гърлото му бе страшно пресъхнало. Той се опита да се размърда но спря, когато ръката му докосна нещо кръгло и вълнесто. С изненада той осъзна, че това бе къдравата глава на Джесъп. Момчето беше заспало, тялото му – на половина полегнало на леглото, но докосването на Ноа го събуди. То се прозя и протегна ръце, но замръзна на секундата, щом очите му срещнаха развеселения поглед на мъжа.
- Добро утро, Джес – гласът на Ноа излезе неочаквано прегракнал между устните му.
Очите на момчето се разшириха.
- Г ...