Приятел
Само на пет минути разстояние от нас е гората.
Почти не пропускам ден, да не изляза. Като тръгна нагоре и забравям за времето, грижите, и те като снежинки се стапят в задъханото ми дишане.
Сега е есен. Накапалите листа са застлали като килим асфалтирания път.
Срещам хора, с които се поздравяваме и се познаваме по физиономия, защото хората, които излизат, са почти едни и същи.
Винаги се усмихвам, и тогава и те ми се усмихват. Усмивката сближава хората.
Някои от тях излизат в уречено време, други, като мен, когато им е удобно.
Малко са тези, които като мен излизат сами. Аз и затова си нося една пръчка, да ми е другарче.
С нея си правя упражненията, а като се изкачвам, се подпирам на нея.
Тези, които са сами, всъщност не са сами, защото са със кучетата си.
Винаги се обръщам след тях със въздишка. Не искам, но мисля, че малко им завиждам.
Да имах и аз едно куче, да му говоря, да го водя с мен! Понякога си представям, че
пръчката ми е кученцето ми, и като видя, че наоколо няма хора, започвам, да му говоря: - Хайде, приятел, да потичаме!
И подскачам, сякаш моят въображаем любимец е с мен, а аз му говоря на глас
мислите си: - Сега е есен, виж как са накапали листата, а ей там онова листо прилича на птиче. Виж колко е красива гората, шарена, като коледна елха, но много скоро ще заголее и само боровете и елхите ще останат със зелените си премени, но ти ще видиш всичко това, нали всеки ден ще идваш с мен и аз повече никога няма да съм сама...
Започнах всеки ден да мисля за това как да се сдобия с куче. Попитах мъжа си защо не си вземем куче, а той ми отговори, че като си имаме наше жилище, тогава. Или по-точно къща, че в апартамент куче не се гледа.
Започнах да гледам из фейсбука снимките на тези, които са си качили в страничките снимки на любимците си и да им се радвам.
А откакто Люска ми писа, че ако си имам куче, то ще ми бъде най-добър приятел, ще ме гледа в очите, ще ми се радва и никога няма да ме предаде, съвсем
закопнях.
От април не съм на работа, почти не се срещам с никого, не разговарям.
У дома, в гората, и пак у дома, и много рядко до кварталния магазин.
Понякога ми се иска да поговоря с някого, да го прегърна, защото дъщеря ми все е много заета със себе си, а съпругът ми с работа.
Започнах да оглеждам уличните кучета, някое по-малко, което да изкъпя, да го заведа на ветеринар и да стане мой най-добър приятел. Казах у дома, и като се вдигна една врява... поплаках, но не загубих вяра, че някой ден ще си имам куче.
Снощи у дома дойде един приятел на мъжа ми, той е бивш полицай, но скоро се пенсионира. Не знам майор ли беше или по-висок чин, но знам, че разбира от кучета и друг път съм говорила с него на тази тема.
Посъветва ме да не си вземам от улицата, да е малко, за да го обуча и ми предложи като порода Дартхаар.
Разгледах из интернета всичко за тази порода.
Говорихме с мъжа ми и той се съгласи.
Сега ще ми търси куче. И аз вече ще си имам най-добър приятел!
Ако съм излязла и се прибера вкъщи, то ще ме посрещне, а аз ще му кажа: - Дай си лапата, приятел!
Вече няма да съм сама, ще има кого да прегърна!
Много се вълнувам и с нетърпение очаквам този ден!
Приятел, който никога няма да ме предаде!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разказът ти много ме развълнува - имам куче, източноевропейска овчарка-Марк се казва, обичам да се разхождам с него, той е най-праданото същество, което ме боготвори,никога не ме е предавал, разбира кога съм тъжна и близва ръката ми, за да ми каже,че знае и разбира.Това е достатъчно...
-
И аз очаквам, Ани, нали ми обещаха, и като се звънне все аз тичам да отключа!
Оперирала си кучета?! Да не би да си ветеринарен лекар? Питам защото имам братовчед в Казанлък, който е ветеринарен лекар!
Ако не ми донесат Дартхаарда, който ще ми го подарят все ще си намеря друго! Може би по - малко, защото не искам да го гледам на терасата а вътре! -
Тц, тц, чудна работа. Мисля, че писах под този разказ, но...
Добре, че се върнах да препрочета и да разбера дали вече не си се сдобила с някое пале.
Джейни, грижила съм се (хранила, лекувала, оперирала) за много, ама много кучета и повечето са от улицата, а после им намирах осиновители. След едно идваше друго и така
Измежду тях имаше и породисти които струваха много пари, но по една или друга причина бяха изоставяни от стопаните си. Ще ти кажа, че по нищо не се различават бездомните от домашните кучета, след като попаднат в добри и грижовни ръце. Даже смея да кажа, че тези, които са родени на пътя, са много по отговорни и благодарни към човека, който го е приютил.
Казвам ти това, защото, за избора ти е от значение и финансовата страна.
Чакам с нетърпение добрата новина с подробности
Много се вълнувам! Пък може и да ни го пуснеш на снимка
-
Да, Кети, и аз съм сигурна, че ще е така!
Благодаря, Хубавена! Ще се възползвам от сайта, защото наистина нямам представа как се възпитава! -
Със сигурност ще е по-добър приятел от мноооого хора...
-
Разказа ми е типична проза, но исках да споделя.
Благодаря ви за вниманието!
Да, Жанет, наистина мисля, че така ще стане, но не с разкази, като този, ще оставя въображението си да пътува! -
Поздрав, Джейни за разказа и за топлата ти душа!
-
Щастливка
Вече ти завиждам,че ще има с кого да си говориш,ама благородно.
Усещам как малко по-малко ще се върнеш към прозата
Прегръщам те,Джейни! -
Привет, Джейни! Поздрав и от котешкото семейство - мама Коте, Гайтан и Милка
-
Бау!
Привет от котаракопритежател -
Само веднъж, да дойде у дома, да си го прегърна, няма да го дам на никого! Дъщеря ми забрави, как съм треперяла над нея, порасна и вече се интересува единствено от себе си, но вярвам, че като го види и тя ще се влюби в него!
-
-
Благодаря ви, че ме разбирате!
Тази вечер, Борката дойде у дома и каза, че може би утре или тези дни, ще ми донесе Нико, така се казва кучето, току що е е отбито от майката.
Бил най - малкият от котилото и най - своенравен, с харектер. Ах, как го очаквам!...А дъщеря ми като започна едни, разплака ме...приличал на цербер, била грозна породата, не искала куче у дома, гнусяла се от кучета, щяла да отвори врата да избяга, щяла да го натрови, ами може ли, такова нещо... а аз треперя от радост за срещата си с него... -
Джейни, мила, наистина е така!
И аз си имам една такава 'глезличка' у дома. Не можеш да си представиш как радва душата и топли сърцето с искрената си обич!!!
Хареса ми твоята съкровена изповед, която, надявам се, ще доведе до истинска среща за цял живот с най-хубавото кученце за теб ! -
Разказ, който трогва с откровеността си! Поздрави, Джейни!
-
Ех,Джейни,толкова естествен е този копнеж!
Чудесен разказ за самотния човек. -
Много искрен разказ за хората, които не са сами, но са самотни прекалено често!
Поздрави, Джейни! -
...предполагам и ще е добър слушател, когато плачеш ще тъгува с теб и когато си щастлива ще е щастливо и то... Светъл поздрав!
-
вземи си, Джейни. незаменими са. всеки ден ме посрещат 3 чифта верни очи и 3 влажни и топли муцуни. усещането е уникално.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
