Гущерът влезе в хола, препъвайки се, понесъл огромен поднос, отрупан с чаши чай и казанлъшки понички, произведени от Дънкин Донътс.
Това е най-добрият чай, който изобщо може да се намери наоколо. - съобщи той на Данъчния с мазна, угодна усмивка. - Реколта още от преди новата ера.
Данъчният отпи и премлясна като опитен човек.
- Мда... потвърди той. Даже е прокиснал и има фин послевкус на блато. Точно такъв го обичам.
Гущерът се зачерви от удоволствие. От поне час правеше всичко по силите си да благоразположи Данъчния. И най-вече правеше всичко възможно да заобиколи някои наболели въпроси с непринуден, светски разговор.
Двамата с Данъчния седяха около малка стъклена, кръгла масичка точно до френския прозорец и бъбреха напосоки.
- Какво мислиш за радиоактивността? - попита Гущерът.
- Радиоактивността?! - премигна Данъчният - Не е ли това онази малка сладурана, която миналата седмица стана мис Свят в Шоуто на Слави? - Напоследък новините бяха все такива, а той обичаше да чете само за данъц ...