Здравей!
Ти помниш ли когато пътищата ни се сляха? Когато зимата хладно и злобно щипеше бузите ни? Когато съдбата реши да бъдем приятели? Здравей, Приятелю! Аз не помня как се казваш, не помня от къде си и как си долетял до мен. Аз усещам, че и ти не знаеш коя съм аз, но запомни: "Очите знаят всичко!". Бих могла да ти говоря много, бих могла да ти разкажа всичко, но ти само стой и ме гледай в очите. Виж как сълзите са оставили следи по лицето ми, виж как болката и страданието са набраздили челото ми - като нивите през есента. Но ти не бързай, драги ми приятелю, чуй смеха от мойте устни. Смехът, носещ аромат на лято и полски цветя. Чуй, ще ти стане леко на душата и ще забравим есенната ни тъга.
Недей тъжи, когато косите посивеят, спомни си, че златисти бяха те! В мен не ще да спре да бие типичното младенческо сърце. Недей плачи и за годините отминали с такава луда жар, у нас ще продължи да си вирее оня присъщен чар.
И тъй, Приателю любими, някой ден и нас ще спре да ни боли, когато 100 ...