Здравей! Ти помниш ли когато пътищата ни се сляха? Когато зимата хладно и злобно щипеше бузите ни? Когато съдбата реши да бъдем приятели? Здравей, Приятелю! Аз не помня как се казваш, не помня от къде си и как си долетял до мен. Аз усещам, че и ти не знаеш коя съм аз, но запомни: "Очите знаят всичко!". Бих могла да ти говоря много, бих могла да ти разкажа всичко, но ти само стой и ме гледай в очите. Виж как сълзите са оставили следи по лицето ми, виж как болката и страданието са набраздили челото ми - като нивите през есента. Но ти не бързай, драги ми приятелю, чуй смеха от мойте устни. Смехът, носещ аромат на лято и полски цветя. Чуй, ще ти стане леко на душата и ще забравим есенната ни тъга. Недей тъжи, когато косите посивеят, спомни си, че златисти бяха те! В мен не ще да спре да бие типичното младенческо сърце. Недей плачи и за годините отминали с такава луда жар, у нас ще продължи да си вирее оня присъщен чар. И тъй, Приателю любими, някой ден и нас ще спре да ни боли, когато 100 годишни ще умреме и светли още ще са наш`те младини!
Посвещавам го на най-скъпия си приятел.Датата 13.02.2004 (петък) ще остане в моята история като един от най-милите и скъпи дни в живота ми.Понякога едно приятелство би могло да бъде по-ценно и по-скъпо от всичките злата и диаманти в целия свят.
Този човек ми даде достатъчно много за да остане завинги в сърцето ми.Човек когото не мога да опиша дори и с най-красивите епитети,които могат да съществуват.Човек,който значи прекалено много за мен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.