2 min reading
Изтрий ме от спомените, от паметта, от живота си дори! Не искам да си спомняш за мен, да потискаш съвестта, че ден и нощ за теб аз ронех сълзи. Забрави това лице, макар да знам, че никога не го запомни ти. Никога не ме повика в съня си, в мечтите, в болката и самотата си. Страдаше за всеки, но не и за мен, молеше се за всеки, но не и за мен, обичаше всеки, но не и мен.
Прости ми само за това, че наистина те обикнах толкова силно, толкова чисто и безпомощно, толкова невинно и детско. Да, детско! Заобичах те като онази силната, малката детска любов, знам, че и ти си я изпитала. Онзи трепет, онова вълнение, силния буен ритъм на едно детско влюбено сърце.
Прости ми, че навлязох в живота ти, без да попитам дали има място там... Без да си купя билет, се настаних на първия ред в твоето сърце, за да гледам филма „Любов”, но не се съобразих и не попитах дали мястото е свободно.
Прости, че живях с мисълта за теб и те накарах ден и нощ непрестанно да хълцаш. Единствено от теб исках една искра, за ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up