Изтрий ме от спомените, от паметта, от живота си дори! Не искам да си спомняш за мен, да потискаш съвестта, че ден и нощ за теб аз ронех сълзи. Забрави това лице, макар да знам, че никога не го запомни ти. Никога не ме повика в съня си, в мечтите, в болката и самотата си. Страдаше за всеки, но не и за мен, молеше се за всеки, но не и за мен, обичаше всеки, но не и мен.
Прости ми само за това, че наистина те обикнах толкова силно, толкова чисто и безпомощно, толкова невинно и детско. Да, детско! Заобичах те като онази силната, малката детска любов, знам, че и ти си я изпитала. Онзи трепет, онова вълнение, силния буен ритъм на едно детско влюбено сърце.
Прости ми, че навлязох в живота ти, без да попитам дали има място там... Без да си купя билет, се настаних на първия ред в твоето сърце, за да гледам филма „Любов”, но не се съобразих и не попитах дали мястото е свободно.
Прости, че живях с мисълта за теб и те накарах ден и нощ непрестанно да хълцаш. Единствено от теб исках една искра, за ...