Ще ви разкажа нещо, но да знаете - много е лично, не знам тук ли му е мястото, не е ли...
Признавам си, имам проблем с мъжете! Не с всички мъже като цяло де, само с моя мъж.
Ама какво ли да ви разказвам, то толкова проблеми са ви на главата, че и с моя да ви занимавам. Я по-добре да замълча, да не ме мислите и мен.
От друга страна пък, най не обичам като някой започне да разказва нещо и в един миг каже:”А не, остави, няма смисъл…” - сякаш че чувам старшината от казармата с неговото „Остави!”, след като възложената задача е преполовена или почти е към края си и аха да свърши. Е аз не че някога съм ходила в казарма, ама така съм чувала от мъжа си, когато в разговори с приятели засягат темата за войниклъка. (Абе това с казармата е много любима тема на мъжете, но както се казва – „друга тема”, да не се отплесвам).
И така, от къде да започна, се чудя? Няма какво да я увъртам, казано направо - загубих си социалните контакти заради това, че не случих на мъж. Да.
Не че той не ме пуска да излиз ...