Когато се срещнахме за първи път, вцепенението му ми направи силно впечатление. Сякаш искаше да каже толкова много, да го каже толкова красиво, че да ме накара да намеря отговор на всички загадки. То много държеше задължително да смае всички, те да затаят дъх, да го обсипват с въпроси и заради него да не спят две седмици.
Веднъж ми разказа как дори усетило физическа болка от това, че не може да изкаже всички велики и възвишени идеи в неговата глава. Дъхът му спирал, пулсът му се ускорявал и веднъж дори усетил такъв приток на кръв в главата си, че за малко да изгуби съзнание.
По принцип лежи по цял ден и съзерцава пустошта, но голямата му мечта е да се качи на една кула, но не да вика. Не иска по никакъв начин другите да се чувстват притиснати от неговото присъствие, идеята е по-скоро те да му пишат, а то да им обяснява.
Казвало ми е, че не ламти за слава и власт, но по начина, по който аз виждам нещата, то плаче за тях, умолява хората. Но не си го представяйте като някой грандоман. Нег ...