Когато се срещнахме за първи път, вцепенението му ми направи силно впечатление. Сякаш искаше да каже толкова много, да го каже толкова красиво, че да ме накара да намеря отговор на всички загадки. То много държеше задължително да смае всички, те да затаят дъх, да го обсипват с въпроси и заради него да не спят две седмици.

Веднъж ми разказа как дори усетило физическа болка от това, че не може да изкаже всички велики и възвишени идеи в неговата глава. Дъхът му спирал, пулсът му се ускорявал и веднъж дори усетил такъв приток на кръв в главата си, че за малко да изгуби съзнание.

По принцип лежи по цял ден и съзерцава пустошта, но голямата му мечта е да се качи на една кула, но не да вика. Не иска по никакъв начин другите да се чувстват притиснати от неговото присъствие, идеята е по-скоро те да му пишат, а то да им обяснява.

Казвало ми е, че не ламти за слава и власт, но по начина, по който аз виждам нещата, то плаче за тях, умолява хората. Но не си го представяйте като някой грандоман. Неговата философия е, че иска славата и властта да дойдат не от друго, а от нуждата на другите от неговото собствено присъствие.

Не знам дали е самотно. Правеше така: когато бяхме на четири искаше да работи с компютър, въпреки че никога не бе виждало подобна машина. Когато стана на 15 искаше да играе във футболен отбор, забележете не за слава и пари, а за да може да го изведе като десеткратен носител на Шампионска лига и всички да му бъдат признателни. Мисля че оттогава е все там – работи в сферата на спорта, въпреки че по мой наблюдения е вече пенсионер. Няма как – към тази възраст вече всички футболисти се отказват. Последно спомена, че към днешна дата се е усамотил на брега на Балтийско море и понякога дава интервюта, но само когато неговото мнение наистина е важно.

Понякога си мисля, че нашата връзка ми влия пагубно. Когато сме едно, аз забравям за стремежите и амбициите си, забравям за хората около мен и тяхното присъствие губи всякакво значение. В тези моменти обикновено оставям работата си на страна, преустановявам разговорите си с човека до мен и не наслаждавам единствено и само на него. Дали искам да направя така, че ние наистина да сме заедно – по-скоро не. Искам просто понякога да си мислим еднакво и да се наслаждаваме на успехите си. Много ли е страшно да не отчиташ нуждата от семейство и приятели, за да бъдеш стар футболист на брега на Балтийско море?