- А сега да свършим! Стига за неска! Има и утре. Време е да тръгвам.

- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.

- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.

   Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:

- До утре.

- Не, Павле. До други ден, щото още ма е страх за мама. Утре мандолинния оркестър на френския колеж ше изнесе голям концерт. Кво ше речеш? Да идем да послушаме?

- Няма място за мислене.

   Павлето изпрати момичето до площада, където двамата стряха. Той се приближи до нея и не усети как допря устни до бузата ù. Тя понече да се отдръпне, но изведнъж се притисна до гърдите му. Постоя за миг и тръгна към къщи. Момчето дълго гледаше след нея.

   Павлето много ценеше учителя Димо Байчев. Той откри в Гюалбахчанското училище, детска, музикална школа. Обичаха го малки и големи. Майките водеха децата си при него, за да ги учи на пеене и играене на сцената. Бяха представени първите български оперетки "При болния учител" и "За птичките". Композира ги маестро Георги Атанасов, който написа първата си опера "Борислав". Либретото направи театроведецът Никола Попов. Учителят Бойчев всяваше у децата любов към музиката. Подготвяше ги за бъдещи певци и музиканти. Той беше голям приятел на композитора Емануил Манолов. Парите никога не успяха да го завладеят. Когато почина, остави семейството си без никакви средства за преживяване. Преди това, той даде благотворителен концерт за сираци, с неговата "Китка" и малко по-късно още един такъв, в цар Симеоноваата градина.

   Павлето обичаше и да слуша военната музика на маестро Георги Атанасов, който беше капелник, а също така Софиялиев, Геориев и Тодоров.

Седва продължение