- А сега да свършим! Стига за неска! Има и утре. Време е да тръгвам.
- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.
- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.
Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:
- До утре.
- Не, Павле. До други ден, щото още ма е страх за мама. Утре мандолинния оркестър на френския колеж ше изнесе голям концерт. Кво ше речеш? Да идем да послушаме?
- Няма място за мислене.
Павлето изпрати момичето до площада, където двамата стряха. Той се приближи до нея и не усети как допря устни до бузата ù. Тя понече да се отдръпне, но изведнъж се притисна до гърдите му. Постоя за миг и тръгна към къщи. Момчето дълго гледаше след нея.
Павлето много ценеше учителя Димо Байчев. Той откри в Гюалбахчанското училище, детска, музикална школа. Обичаха го малки и големи. Майките водеха децата си при него, за да ги учи на пеене и играене на сцената. Бяха представени първите български оперетки " ...