Павлето погледа малко и тръгна. В съзнанието му изникна словото, произнесено от учителя А. Биляев на 3 октомври 1866 година в Пловдив. "Децата (юношите) ще израснат като достойни бъдещи граждани, когато духовното семе - учението, бъде посято върху умствената почва, т.е. умовете на потомците. Учението, като развие душевните им способности, ще усили и ума им. Последният ще ни даде остроумни, учени и знаменити в науката мъже. Те, като открият обилните извори на богатата съкровищница, които са открити в обятията на мъртвата природа, ще обогатят страната и себе си."
Момъкът не усети как времето беше напреднало. Реши да мине покрай баня "Корона", където бай Атанас беше разположил скарата си върху масата. До нея мангала и чадъра над тях, за да ги пази от студ и пек. Върху скарата, под която тлееха въглените, весело подскачаха и караха минувачите да преглъщат от дъха на печените кюфтенца. Никой от града не можеше да приготви така майсторски каймата. Всичко беше колкото трябва - и солта, и черния пипер, и лютото, и магданоза, па и кромида. Приготвянето беше негова тайна. Преди да нареди кюфтенцата на скарата, потапяше парченце американ в купичката с мазнината. Прекарваше го по железните пръчки. И като започваше да кади, вземаше с три пръста от каймата, колкото за едно кюфте. Подхвърляше го между дланите си, пляскаше го, заглаждаше го, от време на време плюеше, за да не залепне и бърже го слагаше на скарата. Това повтаряше, докато скарата се запълнеше. След три-четири минути кюфтетата почервеняваха. Като ги обърнеше, отдолу се виждаха черните резки, сложени като печат от железните пръчки на скарата.
- Бай Насе, дай две кюфтенца, че бързам! - рече Павлето.
Човекът взе от рафта парче от черния хляб, който изпускаше дъхава мъглица. Върху него сложи две кюфтенца, които все още димяха и ги подаде на момъка. Павлето благодари и подаде една пара на търговеца.
Бай Атанас взе парата и без да я погледне, я пусна в музикалната кутия, която беше встрани от скарата.
Следва
© Мария Герасова All rights reserved.