Павлето погледа малко и тръгна. В съзнанието му изникна словото, произнесено от учителя А. Биляев на 3 октомври 1866 година в Пловдив. "Децата (юношите) ще израснат като достойни бъдещи граждани, когато духовното семе - учението, бъде посято върху умствената почва, т.е. умовете на потомците. Учението, като развие душевните им способности, ще усили и ума им. Последният ще ни даде остроумни, учени и знаменити в науката мъже. Те, като открият обилните извори на богатата съкровищница, които са открити в обятията на мъртвата природа, ще обогатят страната и себе си."
Момъкът не усети как времето беше напреднало. Реши да мине покрай баня "Корона", където бай Атанас беше разположил скарата си върху масата. До нея мангала и чадъра над тях, за да ги пази от студ и пек. Върху скарата, под която тлееха въглените, весело подскачаха и караха минувачите да преглъщат от дъха на печените кюфтенца. Никой от града не можеше да приготви така майсторски каймата. Всичко беше колкото трябва - и солта, и черн ...