Чана Пена често идеше при майка ù. А ква обич беше се появила между двете. Виждаха ги вечер край огнището потаени, с искрящи очи. Но Гергана не можеше да се досети отде идеше всичко.
Ето защо и Чапкан Ленче обичаше двете жени и със скрита болка жадуваше и тя да бъде тяхна дружка, на която можеха да разчитат в тежки моменти. Искаше ù се да ги притисне до гърдите си и да изрече най-хубавите думи, които можеше да рече на човек, когото много обича. Тя се беше пристрастила към тях, кат оная буйна степ, която я привличаше да тръгне към нея и да запее с пълни гърди. Кой можеше да допусне, че таз жена, която никой не зачиташе в града, можеше да таи в гърдите си такава доброта, която караше и най-лошия човек да спре и цъкне с език. Защо людете виждаха само лошото, а хубавото сякаш отминаваха! Един миг и всичко биваше забравяно. Минаваше и заминаваше кат вятъра, който свисти в обора, където майката-хранителка беше надвесила своето тяло над рожбата си, за да я накърми. Даваше му първото мляко, от ...