3 мин reading
КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ
Всички бяха на софрата. Но Кольо де ли беше в този момент? Бъдни вечер е. Тази сутрин чана Пена и Керана станаха рано. Чана Пена приготви нощвите и замеси тестото. То плющеше под ръцете и и издаваше звук, който галеше ухото.
Кокошките на двора разпериха перушина. Перестият петел обикаляше като щурав и а да хване някой млада ярчица, и да я клъвне. За миг се спря и погледна към оградата. Срамежлива детска главица се провираше между плета.
- Чано Пено, чано Пено - беше Павлето, съседчето.
Жената излезе от одаята и се провикна:
- Сус бря! Кво си са развикал толкоз рано? Ората имат работа, а ти?
- Недей тъй, чано! Що ма гълчиш? Мама ма прати да ми дадеш малко джоджен, та да турнем на бобената чорба.
Изведнъж гласът на старата стана мек като възглавето, дето стоеше вуйчо Михо.
- Тъй рачи, чедо! А аз си думах... Кво са криеш тъй? Ела насам! На, земи и занеси на майка ти! Да е сладка чорбицата! Да са живи и здрави децата! Господ да дава берекет на къщата ви! - и тя подаде стръ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up