КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ

    Всички бяха на софрата. Но Кольо де ли беше в този момент? Бъдни вечер е. Тази сутрин чана Пена и Керана станаха рано. Чана Пена приготви нощвите и замеси тестото. То плющеше под ръцете и и издаваше звук, който галеше ухото.
Кокошките на двора разпериха перушина. Перестият петел обикаляше  като щурав и а да хване някой млада ярчица, и да я клъвне. За миг се спря и погледна към оградата. Срамежлива детска главица се провираше между плета.
- Чано Пено, чано Пено - беше Павлето, съседчето.
   Жената излезе от одаята и се провикна:
- Сус бря! Кво си са развикал толкоз рано? Ората имат работа, а ти?
- Недей тъй, чано! Що ма гълчиш? Мама ма  прати да ми дадеш малко джоджен, та да турнем на бобената чорба.
   Изведнъж гласът на старата стана мек като възглавето, дето стоеше вуйчо Михо.
- Тъй рачи, чедо! А аз си думах... Кво са криеш тъй? Ела насам! На, земи и занеси на майка ти! Да е сладка чорбицата! Да са живи и здрави децата! Господ да дава берекет на къщата ви! -  и тя подаде стръкче джоджен.
   Павлето благодари и обърна гръб. Както се появи, така и изчезна от погледа ù.
   След час, тестото лазеше по кенареното покриво. Старата закръгли питата и отгоре също от тесто направи кръг около нея. По средата сложи кръст и по края детелини. Не беше забравила и сребърната пара и  малките коледарчета. За тях беше отделила малки кравайчета. Та кат дойдат, да не са посрами. Ситос, ного ситос да има в тяхната къща!
   Край трапезата беше тихо. Само огънят в огнището бумтеше и със своята червена сянка предаваше на одаята приказност.
Бъдникът беше приготвен още сутринта. Чана Пена беше взела от дърварника  едър пън. Намаза го с масло. Превъртя дупка в дебелия му край и сложи масло, вино, тамян.  Затвори я с дебел клин. След туй го уви с бяло конопено платно и го остави до огнището. Чапкан Ленче, която беше най-възрастната, посипа бъдника с житно зърно.
- Да бъде годината изобилна! - изрече тя.
   Керана запали бъдника. Огънят заигра весело и една искра я парна по престилката. Тя наплюнчи палец и допря до дупчицата, дето беше направила искрата. В очите ù се появи сълза. "Дано нищо лошаво не са случи, щото изгореното, думат, не било за добро. Кой ли, кой ли можеше да изгори и затъне в тая дупка! - мислеше си тя и започна да диша тежко. Кво ли правеше Колчо? Ам туй, беше предвещание! Дано не е... Ако го нямаше  и него, по-добре да не живей и тя! Ами, малката Вяра! Той беше там, а тя тук празнува. Горкият, дали си спомня за Коледните празници? Вторите след тяхната женитба и първите, в които те не са наедно."
- Керано, Керано - изведе я от унеса гласът на вуйчо Михо. Тичай в зимника и донеси от оная, дето щипе на гърлото, та да ме жегне маленко! Да ми стане благо на душата!
   Тя обърна гръб и тръгна. Върна се с шишенце в ръка. Вуйчо Михо погледна и облиза с език устните си.
- Виж я ква синжирлийка е! Да я гледаш, та да ù са не  нагледаш. Кат та жулне през гърлото, чак ти прималява от сладос.
- Е, Михале, не мож без ракийца. Нес е Бъдни вечер, а ти...
- От ней ми става благо на душата, а и празника е по-весел- прекъсва я той   и запя: "Тежко, тежко вино дайте, та дано аз забуравя!"
   Чана Пена го гледаше и бърчеше вежди. Той продължи:
- Живей, Пено, живей, дорде си жива! Че идиш ли в черната, няма връщане от там.
- По-тихо, Михо! Намери  затуй да думаш! Ората празнуват.
- Слушай, Пено! Аз втори живот живея. Еднаж с единия крак бях в черната и са върнах от там. А сегя ми са живей.
- Да не думаме за туй, Михо! Дай да прекадим за живо и здраво, та Господ квото е рекъл!
   Чана Пена взе керемида от двора. Турна тамян и прекади три пъти трапезата. На софрата бяха бобината чорба, пахара с ошава, зелевите сърми, питата с късмета, орехи и ябълки в пахара и краваите.
   Следва продължение.