- Тате, нъл оген и топлина има в земената любов? - намеси се Павлето.
- Тъй  е, сине. Когаш са влюбиш, сам ше разбереш.
- Георги - прекъсна го Стефана. Той май е влюбен?
- Стига, мале! Нек да не думаме за туй!
   Стефана се сгуши зиморничаво в красивия си вълнен шал. Тази вечер беше го сложила за празника.
-   Нес сички са сабират да покажат любовта си към семейството - подхвана наново разговора Георги. Мир да има в дома ни! Мир и любов. Никогаш да няма ежби и омраза! Нъл на туй ни учи Бог?
- Мир да има, мъжо! - обади се Стефана. Обич и берекет - и се прекръсти три пъти.
   Огънят в огнището излъчваше особена светлина, която затопли цялата одая. Тази топлина топлеше сърцата на всички, които живееха в  тук. Мирен, задружен и спорен живот споделяха помежду си. Живот, на който можеха да завиждат много люди. Между тях нямаше лъжа и измама. Уют цареше наоколо. Уют в дома и душата им. Живееха в сговор и нищо не можеше  да попречи на този сговор. Хората ги обичаха, защото бяха отзивчиви и помагаха на всички с много любов. Никой не връщаха. Никой не обидиха. Така не предизвикваха злобата на людите.
- Сине, сине, виж ръженикът в огнището прилича на Богородица! А синът е светлината - прекъсна мълчанието Стефана.
   Георги и Павлето се обърнаха. Видяха само светлината, която беше огряла цялата одая.Тази вечер всички си легнаха в полунощ. А светлината продължаваше да свети до сутринта.
   На другия ден пред Народната банка се трупаше народ. Отпред все още се виждаха дванадесетина бараки и имарето. Сред навалицата народ имаше представители от кметството.Чуваха се остри спорове. Днес решаваха да откупят имота. След дългите спорове и преговори със собствениците, имотът остана на кметството.
   Няколко дни по-късно дойдоха работници с кирки и лопати. Бараките изчезнаха пред лицето на банката.  Нямаше го вече и имарето. В него имаше кафене, в което всеки Гергьовден се събираха чираците на опинчарски еснаф. Полагаха изпит за калфи. Всеки носеше баница и стомна с червено вино. По време на мохабета, майсторите подпитваха момчетата, за да видят какво са научили от занаята. Почти на всички даваха правото да отворят свой дюкян. Тук, в кафенето, изпитваха марангозата, абаджиите и тишчиджи руфета.
- марангоза - резбари
- тишчиджи руфета - каменарски еснаф
Следва продължение