- Тате, нъл оген и топлина има в земената любов? - намеси се Павлето.
- Тъй е, сине. Когаш са влюбиш, сам ше разбереш.
- Георги - прекъсна го Стефана. Той май е влюбен?
- Стига, мале! Нек да не думаме за туй!
Стефана се сгуши зиморничаво в красивия си вълнен шал. Тази вечер беше го сложила за празника.
- Нес сички са сабират да покажат любовта си към семейството - подхвана наново разговора Георги. Мир да има в дома ни! Мир и любов. Никогаш да няма ежби и омраза! Нъл на туй ни учи Бог?
- Мир да има, мъжо! - обади се Стефана. Обич и берекет - и се прекръсти три пъти.
Огънят в огнището излъчваше особена светлина, която затопли цялата одая. Тази топлина топлеше сърцата на всички, които живееха в тук. Мирен, задружен и спорен живот споделяха помежду си. Живот, на който можеха да завиждат много люди. Между тях нямаше лъжа и измама. Уют цареше наоколо. Уют в дома и душата им. Живееха в сговор и нищо не можеше да попречи на този сговор. Хората ги обичаха, защото бяха отзивчиви и помагаха на вс ...